Уникален, древен, прекрасен, артистичен, духовен и предизвикателен е днешният Пловдив. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан) Пловдив е втори най-стар град в света и първи в Европа. Той е в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Ерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон. Мястото е своеобразен учебник по история, където можете да се запознаете с особеностите на почти всички исторически епохи и периоди, оставили траен отпечатък върху града и оформили многоликата му същност.
Музеи
Регионален археологически музей в Пловдив е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година. Регионален исторически музей – Пловдив е създаден през 1951 г. като научна и културна организация за издирване, изучаване, опазване и представяне на културните ценности за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от XV – XX век. В неговия фонд се съхраняват над 60 000 експоната.
Регионален етнографски музей в Пловдив е вторият по големина в България специализиран музей за етнография с утвърдена научно-образователна дейност и притегателен център за културен туризъм. Помещава се в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Идеята за създаване на етнографски музей датира от края на 1891 г. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея е отворен за посещения. През 1951 година е дадена идея за създаването на природонаучен музей в Пловдив и на 05.09.1955 година той се открива като временна изложба на материали на бъдещ Природонаучен музей. На 8 май 1960 година е първата научно и художествено подредена експозиция, подчинена на българската флора, фауна и геология.
Забележителности
Пловдив е кръстопът на етноси, които живеят помежду си в хармония и разбирателство от векове. С невероятния си ренесансов Старинен град, с Античния си театър, Римския стадион градът, в който църквите и джамиите са една до друга, гледа към бъдещето и заема достойно място си в списъка на европейските културни столици.
Археологически обекти, музеи и галерии с ценни експонати, старинни сгради, действащи храмове с богата история и украса, уютни хотели, кафенета и ресторанти, учебни сгради, по-нови жилищни постройки с романтични дворове, живописни калдъръмени улички – това е Старият Пловдив.
Античният театър е една от главните обществени сгради на античния Филипопол. Освен като културно средище, той е играл важна роля в обществено-политическия живот на града и на римската провинция Тракия. Построен е по времето на император Траян в началото на ІІ век. Разкрит при археологически разкопки от 1968 до 1979 година от Археологическия музей – Пловдив. Той е един от най-добре запазените антични театри в света и единствената антична театрална сграда по българските земи. Открити са надписи и изящни статуи, включени в архитектурата на сградата. Сега е адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив, където се провеждат различни по характер спектакли за около 5 000 зрители.
Форумът е най-големият форумен комплекс на територията на България. Близо 250 м дълъг, Античеният стадион заема пространството по протежението на днешната главна улица „Княз Александър I” до площад „Джумаята”, където е експониран северният му край и сектор от крепостната стена от II – IV век. Тук е бил съсредоточен административният, икономическият, културният и религиозният живот на античния град. Намира се от южната страна на Централната поща. Северната страна на форумния комплекс е заета с обществени сгради.Тук е ситуирана първата градска съкровищница на Мизия и Тракия. В северозападния ъгъл е Одеонът на форумния комплекс. Той е със 300-350 места. Съдържа всички елементи на покрита театрална сграда.
Съвременният облик на града се допълва и от неговите зелени пространства. Те включват на първо място хълмовете, които са скалисти, но тяхното озеленяване е започнало през 80-те години на XIX в. и е завършло през 30-те години на ХХ в., за да се превърнат сега в зелените дробове на града.
Паметникът на Съединението в Пловдив е създаден през 1985 г., в чест на 100-годишнината от Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Фигурата на млада жена олицетворява Съединението на България, а двете разперени крила на птица символизират стремежа към единство и освободен живот на двете разединени части на страната.
Началото на панаирното дело в България е поставено през 1892 година, когато в Пловдив се провежда Първото българско земеделско-промишлено изложение. Панаирното градче е едно от най-големите в Югоизточна Европа - разположено е на 352 000 кв. метра и има 17 многофункционални изложбени палати, съоръжени с всичко, необходимо за експониране на всякакъв вид стоки.
Гребният канал в гр. Пловдив е спортно съоръжение, предназначено за упражняване на спорта гребане. Представлява канал, дълъг 2 200 метра, широк 120 метра и дълбок 3 метра. Това е най-голямата подобна база на Балканите, където могат да се провеждат състезания по гребни спортове. Той е част от спортен комплекс „Пловдив”, разположен в северозападната част на града, комплексът включва още стадион за 55 000 зрители, закрит плувен басейн, открити и закрити тенискортове и лекоатлетическа писта.
Изкуство и култура
Изложбените пространства се помещават в сгради с типична градска архитектура. В залите се представят временни изложби, свързани с юбилеи на изтъкнати български художници, както и с историята и проблематиката на културния живот на страната. Представят се и изложби на чуждестранни автори, експериментални изложби и изложби на деца. Още в края на 19 век в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена галерия след Националната в столицата. Днес фондът на Държавна художествена галерия Пловдив, наброява над 6000 оригинални художествени произведения, експонирани в 4 различни сгради.
Постоянни експозиции се помещават в сградата на Девическата гимназия, проектирана и построена под ръководството на арх. Йосиф Шнитер през 1881 г. Включени са над 200 оригинални художествени произведения, които проследяват развитието на българското изобразително изкуство от Възраждането до наши дни.
Иконната експозиция е открита през 1975 г. Изградена е близост до възрожденския храм „Св. Св. Константин и Елена“, върху кръглата отбранителна кула на ранно византийската крепостна стена в Стария град.
Постоянни експозиции „Цанко Лавренов” и „Мексиканско изкуство” : Цанко Лавренов /1896-1978/ е един от най-известните български живописци, образец на самобитно дарование, висока ерудиция, неизчерпаема енергия и приказна творческа фантазия. Експозицията „Мексиканско изкуство” – съвременна мексиканска графика, художествени занаяти и копия на каменна пластика и керамика. Експозицията живопис „Енчо Пиронков“ - от поколението художници, което през 60-те години на ХХ век осъвремени облика не само на пловдивската живописна школа, но и на българското изобразително изкуство.
