или
По калдъръмените улички на старинен Пловдив
Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“
Известен е още като Стария град и е разположен върху три от хълмовете на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, познати като Трихълмието, и заема площ от 35 km². Той е формиран вследствие на непрекъснатия живот в града в продължение на векове (от праисторията до наши дни) и съчетава в себе си духа и архитектурата от Античността, Средновековието и Българското възраждане. Старият град е една от най-популярните туристически дестинации в Пловдив.
Пловдив е един от най-старите градове в Европа – по-стар от Рим и Атина, съвременник на Троя и Микена. Градът се заражда през IV хил. пр.н.е. върху пловдивското трихълмие, когато траките създават първото селище на Небет тепе. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради, част от които се намират в Стария град: красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, акведукти, аристократични домове.
Следват:
Византийският период – края на IV в. и заселването на славяните, които кръщават града Пълдин. По времето на създаването на Първата българска държава (VII в.) Пълдин остава извън границите ѝ. Хан Крум първи завладява града през 812 г., а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на Хан Маламир. Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех.
Възраждането По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. От периода на Възраждането са запазени също храмове и обществени сгради, които са допълвали духовния и културния живот на будното пловдивско общество.
Днес Днешният облик на Стария град се определя от наслагвани столетия наред културни пластове. Античните, средновековните и възрожденските паметници съжителстват в неповторимо единство.
В Старинен Пловдив се намира къщата музей на Христо Г. Данов, където през 1855 г. е основано първото издателство в България.
Религиозните храмове в Стария град са доказателство за етническата и религиозната толерантност и хармонията на живота в града. В рамките на резервата се намират:
Катедрален храм „Свето Успение Богородично“;
Храм - параклис „Свети Николай“;
Храм „Свети свети Константин и Елена“;
Храм „Света Петка Стара“;
Митрополитски храм „Света Марина“;
Храм „Света Неделя“;
Храм „Свети Димитър Солунски”;
Джумая джамия.
Паметници и паметни плочи:
паметник монета „Старинен Пловдив“ – ул. „Съборна“, вляво малко след като минете над Тунела;
паметна плоча на Екзарх Йосиф – близо до църква „Свети Николай“;
паметник на Златю Бояджиев и други.
Редовни културни събития:
Международен фестивал на камерната музика;
Международен музикален фестивал „Античен театър“;
Международен пленер по живопис;
Национални есенни изложби;
Седмица на съвременното изкуство;
Нощ на музеите и галериите;
Празник на Стария град;
Международни фотографски срещи.
